І. Основни положения
Темата за градските модулни конструкции у нас не е изследвана самостоятелно. Отделни пределно общи аспекти на темата се разглеждат частично в трудове посветени на темата за градския дизайн (Иванова, 1988; Делчев, 1993). Сред тях транспортните се подчертават като едни от най-основните и актуални.Градските модулни конструкции по принцип се проектират и изграждат системно на мрежови принцип. Мрежите са различни системи в градската среда, (например мрежа на градския транспорт) които имат относителна самостоятелност една спрямо друга и все пак действат във връзка една с друга. Разглеждането им следва да протича в два основни аспекта: като системни обекти на промишления дизайн с определена степенуваност в действието им или като самостоятелни обекти. Серийното промишлено производство на тези съоръжения, изделия и елементи дава възможност за реализиране в конкретни урбанистични пространства на проекти, вземащи предвид универсалните потребности на хората, но и необходимостта от известна самобитност на дадения район.
Проектирането на обекти от областта на т.н. “градски” дизайн, винаги е изисквало определена степен на комплеклексност и универсалност при решаването на проблемите, породили необходимостта от новата разработка. Понастоящем това качество засилва още повече значението си, до степен на основен формообразувателен принцип. Тази промяна се дължи на ред нови проблеми и нюанси, засягащи същността, целите и функцията на обектите, явяващи се продукт на дизайна за градска среда. Поради многостранността на този въпрос, следва да бъдат разграничени, макар и в най-общ план, основните фактори, които оказват влияние при формообразуване продуктите на градския дизайн. Това се налага за да се докаже и поясни първостепенното място на комплексността при съвременното проектиране като цяло, а още повече в конкретната област на модулните екстериорни конструкции.
Основния проблем на модулните градски конструкции в България на принципно ниво би могъл да се разчлени на няколко по- детайлни момента:
- не представят радикални и нови решения
- неадекватност към средата
- бързо остаряват морално
- не се вземат под внимание новите и предстоящи нужди в градоустройството
- нямат вразка с други системи от гадската среда
- ниско ниво на разработка на модулносттта, комбинативността и универсалносттта
- на естетическо ниво не се търсят авторски разработки а директно се плагиатстват идеи и цели проекти от страни където тази сфера е предмет на традиционно по-висок интерес.
Очeвидна е нуждата от нови идеи и подходи при проектирането на обекти за градска среда в България. Необходимо е да се промени подхода при проектиренето като се въведе системен, методологичен подход, съобразен с новите нужди изисквания към градската среда, не само по отношение на настоящето, но и по възможност с предвиждане на предстоящи и възникващи условия и възможности. Аналитично- системния подход, присъщ на промишления дизайн и ергономията, както и дизайнерския анализ, приложени към подобни обекти на проектиране могат да дадат ключа към създаването на съвременен, технологичен и с по- дълъг период на използване и адекватност продукт
І.1. Функционално формоизграждане на градската среда, модулността при фунционалното формоизграждане.
При съвременния екстериор доминиращата концепция в областта на градоустройството е функционалния подход. Той, както е известно се налага в световен мащаб още с утвърждаването на идеите на Баухаус.
І.2. Различни участници и ползващи (условности при дефинирането им)
Важно изходно положение при проектирането на изделия за градска среда е условието за обхващането на максимален брой потребители.
- Налице е от друга страна необходимостта от определена универсалност на продукта, така че той да не страда от контекстуалност, която да обезсмисли опита за приложението му в различна по стил и характер урбанистична ситуация (Иванова-1985). Изделието би следвало да отрази в формообразувателен, дизайнерски аспект определен абстрактен и общовалиден принцип на проектиране.
ІІ. Модулна транспортна спирка
От всички модулни градски изделия като потенциално най-переспективни следва да се определят тези свързани с транспортната система на съвременния град. Тук се налага да бъде уточнено, че се визират този тип модулни градски конструкции, които нямат отношение към самото транспортиране, а по-скоро към опазването и комфорта на индивида, информационното му обезпечаване и др. По-конкретно такива биват широк кръг от обект като: спирки, знаци, рекламоносители, устройства и конструкции за заключване и охрана на превозни средства. Специално внимание тук трябва да се отдели на грижите по обезпечаването на трудноподвижните хора и инвалидите като равноправни членове на обществото. Тази специализирана област също следва да бъде отнесена към раздела за транспорто поддържащите съоръжения. Нуждите на тези хора са област изпълнена с предизвикатетелства за всеки дизайнер и инженер. Не случайно в международен план се работи активно по тази тема. За съжаление в България по този въпрос е направено изключително малко.
Още с възникването на централизирания обществен транспорт в зората на индустриалната революция тези съоръжения започват да се изпълняват преимуществено от метал (често в комбинация със стъкло). Без да се спираме детайлно на тяхната еволюция в стилово и функционално отношение тъй като не това е предмета на настоящото изследване, ще споменем само че макар и по-късно в нашата страна също има примери от ранния етап на развитието на тази област (козирките на пероните и фасадата на Варненската гара, и др.). Естествено на онзи етап на развитие на техническата мисъл те са твърде далеч от съвременното разбиране за модулна конструкция
ІI.1. Транспортна система, транспортна инфраструктура.
Едни от най-съвременните градски модулни конструкции са тези свързани с транспортната инфраструктура. Тяхното повсеместно разпространение и повишените изисквания към тях засилват интереса на изследователите по темата. Тъй като най- актуалната информация по въпроса е достъпна предимно по интернет, оттам са и източниците които се ползват в настоящото изследване.
ІI.2. Термини за автобусни спирки, названия на отделните елементи.
Относно терминологията следва да се отбележи, че въпреки популярното звучене на наложилото се понятие ”спирка за градски транспорт” или варианта междинна спирка за градски транспорт то си остава най-приетото и информативно. В другите езици термините са сходни- “busstop”, ‘busshelter”,(англ.), “haltestelle” (нем.). При английският има смислова отлика между двата варианта. При назоваването на мястото, на автобусната спирка се използва “busstop, а при за обозначаване на самата конструкция ( заслон, укритие, навес)- “busshelter”.
ІI.3. Сигурност в транспорта.
Със “сигурност” в общественaта транспортна инфраструктура се номинират два различни проблема:
2.2.1 Сигурност в смисъл на обезопасеност и защита на здравето и живота на потребителите при ползване на изделието и прилежащата му среда. В това разбиранена на понятието се включват значителен брой частни проблеми, много от които са били обект на изследвания (Макрае К.;2001г.) от различен характер. Намалената видимост например, в едната или две посоки, която затруднява все повече велосипедисти и пешеходци. Рекламата “облицова” спирката и велосипедиста и автомобилиста е длъжен да се съобрази с факта, че минавайки покрай подобна спирка, има опасност на пътя му да излезе пешеходец.
II.4.Сигурност срещу престъпления и криминални прояви.
На този важен въпрос се търси решение в много страни и по различни пътища. Във Великобритания Министерството на Транспорта е създало “Проект за сигурност на станциите” с подзаглавие: “Управлявление и разработки за пресичане на престъпленията”( www.crimeconcern.org.uk; публикуван в Интернет на 27 Април 1998/Обновен 14 Март 2003.). Във въпросният проект, основно се имат пред вид станциите на метрото(надземни и подземни), но поради аналогичните проблеми и детайлната разработка на темата следва да се вземат пред вид.
Техните изследвания показват, че ползващите обществен транспорт повече от всичко се притесняват докато чакат на спирките. За да се бори с това Британската Транспортна Полиция (БTП) и “Загриженост на Престъпността“( акредитацонна агенция) създава проекта за Безопасните Станции през 1998.
Безопасните Станции е схема на основата на приетите стандарти на добра националната практика за сигурност на пътниците. Националната схема покрива всички надземни и подземни станции в Англия, Уелс и Шотландия, която е охранявана от БTП. Схемата награждава с статус, безопасните станции и издава удостоверение на онези станции които достигат определени стандарти в мениджмънт за борба срещу престъпленията.
Дизайнът на станция трябва да съответствува на възприетите стандарти, които помагат да се предотвратят и намалят престъпленията, и да подобри усещането на пътника за безопасност. Така, например, няма значение дали станцията е съвременна или от викторианската епоха, осветеността, точките за ориентир и лесният достъп до телефони и сигнализации напълно ще повишат сигурността на станцията и осигурят сигурност на пътниците и персонала. Мениджмънтът на станцията трябва да позволи на персонала да вземе мерки да предотврати престъпленията, в отговор на инциденти да контактува ефективно с пътниците директно, например, разпространение на персонални и общи анкетни системи.
По сведения от държавно изследване на министерство на транспорта на Великобритания относно “Чуството за безопасност спрямо престъпления при обществения транспорт (Perceptions of Safety from Crime on Public Transport) (1997)”
- Ползващите обществения транспорт се чустват в най-малка безопастност докато чакат за превозното средство
- Двадесетте два процента на запитаните отговарят, че биха пътували повече с обществен транспорт ако бъдат въведени мерки за безопасност. Четиридесетте процента на допълнителните пътувания биха били за обществени цели и през нощта
- Мерки за подобряване на лична безопасност ще доведе увеличение от единадесет процента при екскурзиите с обществен транспорт
- Отговарящите оценяват следното като най- ефективната техника на безопасност във влака и станции на метрото :
а) Добро осветяване
б) Присъствие на персонал
в) постоянно камерно наблюдение, което би трябвало да е ясно видимо за да окуражи пътниците както и да възпира потенциалните престъпници. Трябва да се изтъкна, че постоянно камерно наблюдение е монтирано и се следи,като е свързано с някой който може да осигури помощ
- Персоналът трябва да носи униформи който да подчертават присъствието му
- Доброто качество на информацията в станциите се определя като съществена за безопасни пътувания (например модерна информация за отпътувания, връзки и услуги)
ІІ.5. Основни принципи на проектиране и актуални тенденции
Проектиране на градски модулни конструкции следва да се предшества от по-съвременен и същевременно по-задълбочен етап на анализ. Той не би следвало да е самоцелно условие, наложено от административни правила а действително задълбочен, дедуктивен процес. Да се вземат под внимание не само предходните образци в формално-функционален план, а внимателно да се изследват тенденциите и еволюцията в тяхното развитие, да се проследят и предвидят предстоящи нововъведения и изисквания към продукцията.
Следва да се обобщи, че при този тип конструкции, както бе показано от конкретните примери разгледани в предишните глави, регистрираме засилващата се тенденция транспортоподържащите съоръжения и по-специално спирките за обществен транспорт, все повече да бъдат комплекс от елементи, които чрез различните си комбинативни решения да способстват адаптацията на обекта в различни среди. Те естествено имат една основна функция, която определя някакъв минимум от основни елементи, присъстващи задължително. В случая това е знакът за спирка на обществен транспорт и информацията, която той дава за транспорт, местоположение, възможни връзки и т.н.. Следващите равностойни по значимост елементи са покривната конструкция и местата за сядане. Преграждането на пътя на вятъра и осигуряването на завет на потребителите е следващата задача. Възможностите за реклама са поредното по значение звено от съществени принципни функционални елементи при проектирането на такъв обект. Важен нов момент, както отбелязахме по-горе, е желанието да се прибавят входове за комуникационни системи за да придобие проектанското решение по-завършен, комплексен, функционален, ергономичен и естетичен вид.
ІІ.6. Модулността като единствено възможно решение при повишените изисквания пред съвременните градски конструкции.
От друга страна решение на проблема до голяма степен предлага развитието на проектите в посока на максимална комбинативност и модулност. В западна Европа, все повече се налага идеята за максимална модулност и вариативност на самите елемети на изделието, както и на самата конструкция като цяло към други от нейния тип.(фиг.1)
фиг.1 Спирка “Потсдамер платц”, Берлин
Всеки един от тези елементи на конструкцията сам по себе си е модулен и присъствието му се решава по целесъобразност, но той е завършен самостоен компонент, макар и участващ по принцип в общата структура. Този извод е съществен за разработването на модулни градски конструкции изобщо. Той посочва пътя на развитие, еволюцията на самите принципи на проектиране и формообразуване на модулните градски обекти. Той дава ключа за решение на въпроса за бъдещето на модулните конструкции в урбанистични условия.
Както бе посочено по-горе за повишаване адекватноста на изделията от този тип, както и за решаването на различните проблеми възпрепятстващи развитието на модулните градски конструкции у нас, следва да се потърси по-радикален подход още във фазите предшестващи самото проектиране проектиране, а именно- етапа на анализа. Както е известно утвърдената методология го подразделя на различни видове като: функционален, ергономичен, икономически, дизайнерски, и т.н.. Намираме за целесъобразно да се разшири този кръг като се анализират по-детайлно и комбинативните изисквания, необходимостта продукта да се вписва и въздейства по- адекватно с многообразната съвременна, еклектична по характер урбанистична среда. Подходящо е и концептуалното обосноваване на основната линия по която ще протича разработването на задачата. Естествено последното е свързано в най-голяма степен с икономическата и компоновъчно-производствената наличност. От всичко казано до тук се маркира една актуална линия на проектиране относно конструкция тип спирка за обществен транспорт, която за да задоволи съвременните изисквания би могла да се развива по два различни пътя:
ІІ.6.1. Комплексна структура, съдържаща в себе си неизменно целия набор от необходими средства и възможности, монолитна, разработена на принципа на високотехнологичен панел;
ІІ.6.2 Комплекс от самостойни модули, които по необходимост се адаптират към конкретните условия.
Вторият вариант следва да бъде предпочетен поради по-високата степен на комбинативност и по-универсалните възможности за прилагането му в разнообразна среда. Той съдържа и потенциялна възможност за адаптация към вече създадени изделия от този тип (саниране).
От тази идея следва, че проектираното изделие би могло да се развие в посока на максимална универсалност, като по този начин то се превърне в комуникационно – информационно съоръжение, с значително по-сложна функционална структура и възможности. За тази цел е необходимо да се регистрират и обмислят и нови, съпътстващи функции които изделието би могло да съчетава. По този начин проектът ще придобие един принципно нов смисъл, който ще го изведе до една концептуално ниво. При него комплексното начало и модулността като подход биха позволили то да стане център на много различни дейности и услуги (или най-малкото би имало потенциалната възможност да изпълнява).
Такава концепция е особенно актуална в нашите икономически условия поради факта, че тя може да доведе до силна икономия на средства, основана на многофукционалността на елементите и тяхната комбинативност.
ІІ.7. Функционален анализ
За изпълнението на тази задача най- радикалния, продуктивен и целесъобразен подход, според нас е да се регистрират и изследват не само всички функции, които изделието изпълнява, но и такива каквито биха могли да му се придадат в бъдеще. Такъв подход не претендира за всеобхватност и приложимост при други изделия, с по- елементарно предназначение, но е най- актуален при изделията от типа на спирките за обществен градски транспорт. В съотвествие с него, следва да разграничим всички функции на изделието. Уместно би било степенуването им по важност като се намери оптималната комбинация. Тук е наложително отново да се подчертае определената авторската концепция за разработката като комплекс от самостойни модули, които по необходимост се адаптират към конкретните условия.
ІІ.7.1 Видове функции, дейности, услуги при спирките за обществен транспорт.
Според наблюденията и анализа на съществуващите образци при съвременните урбанистични конструкции често пъти терминът функция не изчерпва смисъла на всички дейности, възможности и аспекти, които предлагат изделията. В много от случаите някой съществени ергономимични аспекти не влизат в чистия смисъл на понятието. Ето защо в този разбор ще се направи известно прецизиране на обекта, чрез включване и на услуги, дейности и др. някой от който потенциално заложени моменти.
ІІ.7.1.1. Основни функции.
Като такива определяме тези функции, които са неизменни и съществуват при всяка спирка за обществен транспорт. Те са същностни и при липсата им спирката за градски транспорт не изпълнява изобщо или наи-малкото пълноценно предназначението си. (Естествено съзнаваме условността на това наше деление, но го прилагаме поради възможно най-адекватното дефиниране и диференциране на различните функции, което е от изключителна важност за приносния и новаторски характер на тази разработка).
ІІ.7.1.1.1. обозначаване конкретното място за спиране на обществен градски транспорт;
ІІ.7.1.1.2. Предпазване на потрбителите на обществения транспорт от неблагоприятни атмосферни влияния (дъжд, вятър, слънчево греене)
ІІ.3.1.1.3. Осигуряване на информация за номера на транспортната линия, направление, възможни връзки и т.н.
ІІ.7.1.2. Второстепенни функции:
ІІ.7.1.2.1. Рекламна функция. Поради значителните обеми на изделията от този тип, страните им представлчват добра възможност за реклама в натоварените градски центове, а и са винаги пред погледа на пътуващите в обществения транспорт, при движение,а и по време на престой. Тази им функция понастоящем е добила ранг на задължителност и би могла да се причисли и към предишната група, но тъй като точното и определение не е от първостепенно значение за даденото проучване ще се въздържим от по-детайлно изследване на доводите за точното ситуиране.
ІІ.7.1.2.2. Осигуряване на място за сядане на чакащите.
ІІ.7.1.3. Алтернативни.
Към този раздел причисляваме онези функции, услуги и дейности, не се прилагат масово понастоящем (в световен мащаб, а в българските примери изцяло отсъстват), или пък според резултата от проучванията ни могат и е желателно да присъстват (или да са потенциално предвидени) в някои от модулите образуващи комплекса на спирката на обществен транспорт. Много от тях не са заложени и в най-добрите примери на съществуващите образци разгледани в проучването ни, но тенденцията, както бе показано в първа глава, е определено в тази посока, макар и в зародиш. Разработването на проект по концепцията за комплекс от универсализирани модули за нуждите за градски транспорт рязко би повишил комфорта на ползващите го граждани, поради многото нови възможности за комуникация, дребни покупки, информационно обезпечаване и т.н.Конкретно тук могат да се включат:
ІІ.7.1.3.1.Осветление.(вградено, дифузно)
ІІ.7.1.3.2. Възможност за монтаж на телефонни апарати (фонокартни, монетни) в основна структура или като отделен модул;
ІІ.7.1.3.3. Информация за конкретния квартал, улици, карти на града, пиктограми с различен характер и т.н.
ІІ.7.1.3.4. Възможност за монтаж на интернет апарати
ІІ.7.1.3.5. Възможност за монтаж на автомати за цигари, презервативи, билети и др.
ІІ.7.1.3.6.Възможност за монтиране на кош-контеинер за отпадъци.
ІІ.8. Изисквания към възможностите на самото изделие от конструктивно-компоновъчен и технологичен характер
ІІ.8.1. Възможност за различни цветови решения,с цел “персонификация на конкретния обект”.
ІІ.8.2. Взаимозаменяемост на елементите на конструкцията. С цел универсализиране на продукта е желателно модулът по същество да е само един или малък брой(при нужда), но да дава възможност за развитие на различни модификации и варианти на основата на основната конструкция.
ІІ.8.3. Модулност на изделието в пълния му комплект към друго от същия вид, с цел разрастване на капацитета му за поемане на повече потребители.
Предложените тук концептуални модели и принципни възможности, приложими при проектирането на модулни конструкции за транспортната инфраструктура не претендират за изчерпателност. Те биха могли да послужат за основа на по-детайлни разработки с практическо значение. Повишената функционалност и възможността за вариативност, се осигурява от комплексността и модулният принцип, залегнали в основата на всеки съвременен проект за ехтериорни нужди. На тази база се достига до едно ново разбиране за спирките за градски транспорт като високотехнологична клетка от системата на града.
Автор: Доц. Д-р Момчил Тачев
Литература:
- Шарлот и Питър Фийл, ( 2002) “Дизайнът на 20. Век” Taschen,
- С. Василчина, В.”За красотата и хармонията в нашето жизнено обкръжение”,”Промишлена естетика, декоративно изкуство”3,1978
- Иванова, Н. (1988) Дизайн за градската среда.БАН
- “Dutch Design 2000/2001”, part 1 –“Industrial Design” BIS Publishers, Amsterdam, 2000
- Делчев Стоян (1993) ”Основи на промишления дизайн в архитектурата” Техника, С.
- Dictionary of English Language and Culture, (1992) Longman, UK
- Department for Transport, Secure Stations Scheme, “Manage and Design to Cut Down Crime”, www. Crime concern. Org.UK
- 7.Clare Macrae; ”Bus shelters again” ( Материалът датира: Юни/Юли, 2001, обновена 4. Януари 2003 от Webmastеr)
- www.udal.org.UK
- www.Uts.nottscc.gov.uk
- www.nottingham.ac.uk
- www.mok_report
- www.Rudi.net
- www.mobility-unit.dtlr.gov.uk
