І. ВЪВЕДЕНИЕ

След близо 100 годишно развитие, десените на някой армии сякаш се връщат, към началото на еволюцията на маскировъчните униформи, преоткривайки богатството на сивия тон.
В предишни доклади [1,2,6] са разглеждани някой аспекти, основни концепции и зрителни илюзии при разработката на маскировъчни разпетновки за армейски нужди.
В настоящото изследване вниманието ще се насочи към анализиране генезиса, еволюцията и популярността на разпетновките, основаващи се на принципа на отенъците и намалена хроматичност. За целта е целесъобразно да се потърси концептуалният модел, използван при създаването на „feldgrau (“полево сиво”) поради основополагащото, според нас значение на този тон за по-късните разработки.

Преди да се разгледа същността на проблема, е редно да се обърне внимание на терминологичния апарат, който в случая е доста размит и неясен. Основният обект на анализ - „полевото сиво” е популярно определение сред военните историци и колекционери, номиниращ цветови тон на униформи и милитария свързван с продукцията основно на Германия и Австрия в периода между 1907 и 1945г.
Проблемът възниква от условността при наименованията на цветните стойности и нюанси, и се усилва когато се сравняват обекти от различни производители и епохи. Самият тон не е еднозначен и съществува в определен регистър от нюанси и отенъци, и се отбелязва липса на пълна стандартизация.
Самото понятие идва от немски език (Feldgrau) означавайки „полево сиво” и покрива всички нюанси на този сиво-зеленикав (или синкав) тон, в някой случаи охрав. За целта на настоящото изследване ще възприемем работно понятие „полево сиво” което съответства на гореописаният широк диапазон, без да се налагат по-тясни рамки.

ІІ. АНАЛИЗ

Първите масово въведени военни униформи с защитен цвят, имат за цел да направят войника по-тудно откриваем визуално, чрез багренето на платовете в тонове, пристващи в заобикалящата природна среда. Такива са цвета „каки”, сиво, кафяво, различни тонове от зеленото. Стремежът е към „универсален”, максимално маскиращ цвят, но според различни принципи и критерии. В този момент военните експерти се насочват към теорията на изкуството и специалистите в тази област.

В периода от началото на 1900г. САЩ въвеждат «каки» като основен цвят за униформи. А Великобритания, го прилага дори по-рано - колкониалните части в Индия ползват по-светла версия след Въстанието от 1857г., като по-тъмният модел е възприет като основен за цялата кралска армия през 1902г.. Италия през 1909г. въвежда сиво-зеленикавото като основен тон за униформи. По същото време и Германия изоставя 200-та годишна традиция на тъмно синьото (т. нар. „пруско синьо”), в някой провинции тревно зелени униформи и облича всички свои войници в един радикално нов тон. Това действие бива реализирано чрез приемането на униформите от 1907 (допълнена 1910г.) и 1914г.[7]. Достига се до изнамирането на прочутия „фелдграу”, което е сложен тон с множество нюанси. За вариативността значение имат производителя и обекта, който се оцветява (униформи, шинели, каски, кутии за противогази, чашки, манерки). „Полевото сиво” не е чисто сив ахроматичен тон. Той е далеч, по своята сложна нюансираност, от чисто сивите шинели получени при традиционното боядисване на вълната и ползвани например в Руската Царска армия (българските шинели през този период също са сиво-кафеникави [4]. Самият тон има някои интригуващи характеристики, една от които е реакцията му на светлина. При ярко слънчево греене цветът сякаш изсветлява и става по-топъл, докато на сянка синее и потъмнява. Друго важно свойство е, че поради сложният тон в който имат участие много цветове фелдграу се интегрира добре в различни околни среди (с различни тонове в тях). Тези особенности, както и факта, че поради отдалечеността на времето на създаването не са известни принципите по които е избран, представляват предизвикателство за изследователите. Анализирайки темата впечетление прави някак „неочакваното” откриване и трайно възприемане на този тон. От друга страна, странно е и липсата на категоричен стандарт точно при немската военна продукция. Тези начални наблюдения и изводи послужиха за отправна точка при търсене на възможно обяснение.

Теоретичен анализ на ситуацията и популярните физични, изкуствоведски и оптически идеи от края на 19 век [5] показва, че властва теорията за трите основни цвята – синьо, червено и жълто, тоест - трите основни цвята на които се разлага светлината. Всички други са „вторични” - резултат от смесване на основните или намесата на ахроматични тонове. С напредване на изследването се оформи предположението, че е възможно немските експерти да ползват за основа концепциите за цвета разработвани от изтъкнати учени. Теориите на Нютон, Гьоте, Ото Рунге, Вилхелм фон Безолд и др. са популярни в този период и се изучават от художниците. Така се стигна до предположението, че създателите на тона са подходили в съответствие с теорията и са смесили трите основни цвята, с цел да получат универсален, „съвършен” цвят. При направените опити изходихме от позицията, че макар да не знаем какви са точните нюанси и изходни тонове за адитивно смесване, можем чрез по-голямо количество вариации да проверим основателността на тази теза. Тук следва да се направи уточнението че номинацията на цвета е условна според възприетата от фирмата производител каталожна система. С цел максимална обективност ползвахме за експеримента темперни бои на холанската фирма „Таленс”, като един надежден и спазващи стандарта си производител.

Изхождайки от факта, че сините униформи на немската армия от 19 век са били в „donkenblau” цвят близък до сега известното като „пруско синьо”, това бе първият син тон (Prussian blue; 508; S1), който бе смесен последователно в равни пропорции с цинобър (vermilion; 311; S2) и жълто (deep yellow; 202; S2) в резултат се получи един доста сложен и тъмен сивозеленикав тон. Анализирайки как са могли да го изсветлят решихме, че е търсен отенък чрез белия цвят (с цел намаляване на яркостта). В резултат се получиха нюанси близки до цветовите стойности на някои от зеленикавите отенъци на полевото сиво. Опитът бе повторен с друг вид жълт цвят (lemon yellow; 205; S2) при което резултатът бе по-сивкаво-син отенък (фиг.2). В последствие направихме експеримент и с друг син цвят – цианблау, отново със лимонено жълто и скарлет, при който бяха получени сивкаво-охрави отенъци, които при различни проценти даваха различни по стойност нюанси. При някой от тях полученият отенък дори се доближава до английското „Каки” (при по-малко избелване, тоест по-силен интензитет на тона), което показва, че е ползван идентичен принцип, в друго процентно съотношение на пигментите.

От резултатите на експериментите може да бъде направен извода че действително при адитивно смесване на трите основни цвята според теорията на цветознанието, се получава сложен тъмен тон, който при изсветляване с бял пигмент се видоизменя в различни отънъци със сиво-син, зелен или охрав отенък, тоест характерните за „полевото сиво”.

В разгара на бойните действия се налага корекцията на цвета с цел повишаване неговата ефективност.
За опростяване и стандартизирано промишлено производство, вместо използването на 2 ярки пигмента (които сами по себе си имат множество нюанси) е предпочетено по-рационалното използване на охра. Във фундаменталния си труд “The History Of The German Steel Helmet 1916-1945” [3] Ludwig Baer посочва формулата за получаване на цвета за немските каски М1916 от късния етап на войната. Според нея процентното съдържание на пигментите е както следва: 15% охра, 5% синьо, 5% черно, 30% бял пигмент на маслена основа, 20% терпентин, 10% секатив, 15% вода.

Целта на проведените експерименти бе разкриването на модела, който е ръководил работат, по генезиса на този сложен тон. Интересно е че при направените от нас експерименти при разлика в нюанса на началните пигменти се получават значителни разлики във крайния тон. По подобен начин стои въпроса и с промяната на пропорциите на отделните пигменти. С малка промяна на процентното съдържание на отделни пигменти се получават значителни разлики в нюансите на тоновете (фиг.2). Това е едно възможно обяснение за вариациите на цвета, засвидетелствани по множество различни реликви от този период. Производителите вероятно са получавали някаква формула за смесване на пигменти, при тогавашната система е естесвено боите и самите пигменти за различните материали (различни видове текстил, метал) да не са идентични по багрилни качества, устойчивост, интензивност на пигмента. Което е довело до значителни разлики в отенъците на продуктите, предназначени за армейски нужди.

Всичко дотук говори за дълбоко теоретичният и концептуален подход при избирането на „официален цвят” на Германската империя. От практическа и идейна гледна точка той отрязава в себе си основните налични цветове в природата. Ето защо избора спира на него - поради възприемането му като „универсален”, според практиката, а и според теорията и философията на изкуството. От друга страна въплъщава в себе си политическите намерения на Германската империя за обединение на отделните немски държавици чрез премахване на отделните различаващи ги цветове в униформите и въвеждането на единен, унифициращ тон в който сякаш са ”смесени” всички други.

Фиг. 1. „Полево сиво” в различни по сила отенъци от немска екипировка от ПСВ (лична колекция на автора)

Експертите явно са в директна връзка с фронта тъй като правят модификации в тона с цел повишаване на практическите му маскиращи качества. Това води и до определена еволюция на тона. Впоследствие този цвят с въпросните модификации, става основен и емблематичен и за военната продукцията на Третия райх (фиг.3).

Ако може да се потърсят някакви етапи (макар и с уговорката, че този принцип не засяга тотално продукцията и има определни изключения) то въз основа на запазаните обекти, може да се заключи, че еволюцията в тона по отношение на униформите, градира от по-сивкаво-бежов тон в началото на Първата световна война към малко по-сложен зеленикаво-синкав отенък в края и. В началото на Втората световна война тонът е по-синкаво-сив, докато към 1945 става отново с по-зеленикаво-охрав отенък.

Фиг. 2. А и Б -Експерименти при адитивно смесване на цветове – получаване на някои отенъци на полево сиво

Любопитно е развитието на традицията на полевото сиво през втората половина на XX век. Непопулярните вече традиции, свързвани с Третия Райх се неглижират за сметка на практиките и продуктите свързвани с победителите от Втората световна война. Въпреки това някой европейски държави продължават да ползват вариации на полевото сиво като основен униформен цвят.

Фиг.3. Офицерско кепе от униформа М 1942 на немската армия ( снимка – архив на автора)

Такъв е случаят с Швейцария, чийто синкаво-зеленикав отенък е доста близък до цвета на немското сиво от началото на ВСВ. От 50-те години започва бавен процес на „реабилитация” на полевото сиво в 2те германски държави. ГДР се опитва да се „върне” към традициите от преди Първата световна война и сивкавия ”миши” тон. В ГФР първоначално възприемат подход към отдалечаване от сивото в посока към англо-американското „каки” (първите следвоенни вълнени униформи). При по-късните (памучни) униформи на Бундесвера цвета отново става близък до полевото сиво, макар и в по-тъмен кафеникав отенък.

През последните две декади в много съвременни армии се забелязва оттегляне от „цветни” камуфлажи и експериментиране с намалена цветност и наличие на сивкави тонове. САЩ експериментират от 15 години с т.нар. Мултикам (фиг.4), макар в последствие да бе предпочетен „дигиталния” UCP (Universal Camouflage Pattern- приет от 2005г. [8]. Но според оплаквания на войници (7) UCP не осигурява надеждна маскировка. В сравнение с традиционното полево сиво при него впечетление прави отсъствието на охравия отенък (фиг.5), твърде студената (синкава) ахроматична гама и липсата на нюанси, а само отенъци (изсветляване с добавяне на единствено на бял пигмент). Скоро се създават негови подвидове с по-разнообразни тонове. И все пак, очевидно неудовлетворени от резултата, САЩ търсят алтернатива и има сериозни очаквания да бъде възприета някаква версия на сивкавия „Мултикам”. Италия още от 90-те прилага сивкаво-зеленикаво-кафеникави тонове в пастелна гама, при определени елитни части („дивизия „САН МАРКО”). А от 3 години (от 2008), консервативната Английска армия също прилага нов маскировъчен десен основан на силно изслетлени нюанси на охраво-сивкаво-зеленикави.

Фиг. 4. Мултикам САЩ -(лична колекция на автора)

Принципно тази „сива вълна” е повлияна от няколко фактора. Един от тях са „urban” моделите („градски”-превод oт английски) на маскировъчни разпетновки. Те са популярни от близкото минало и са стереотип за полицейски, охранителни, опазващи реда части, което в психологически план вероятно е било водещо за избора им, при сили стремящи се да изградят образ на „мироопазващи” в очите на местното население вместо „окупатори”.

Фиг. 5. Сравнение между гамата на Полево сиво (оригинален немски противогаз модел 1916г.) и американски UCP десен (лична колекция на автора)

От друга страна променя се начинаът на водене на бойни действия и най-вече се появява тенденция една и съща част да участва в акции, в съвсем различни обкръжаващи среди и променящ се пеизаж. Това налага идеята да се търси съчетание на пустинен, горски и „градски” камуфлаж в един десен. Изоставя се идеята за „тясно специализиран камуфлаж” и се оформя концепцията за „оптимален’ по отношение опредлен кръг оперативни среди десен и цветове. Което логично води до преоткриване на добре забравеното „полево сиво”. Между впрочем разлики има и в средите на умерения климатичен пояс. Една августовска поляна от южноевропейска страна (България, Франция, Италия) например е далеч по светла и демаскира войник екипиран с традиционен зелено-кафяв камуфлаж („горски” тип). Обратният случай не е така фрапиращ- върху боец във „светла”(но не пустинна!) униформа се наслагват сенките от дърветата сред които е той и това потъмнява оптически силуета му. За предпочитанията на сивкаво-пастелните модели роля изиграва и един друг момент. Такъв е силното усъвършенстване на ловния камуфлаж. Както е известно при него напоследък усилено се използва фото-реалистичният модел.

Фиг. 6. Ловен маскировъчен десен на фирмата”Hillman” (лична колекция на автора)

При него се имитира околната среда за определен вид лов, чрез заснемане и повтаряне на детайли от пеизажа. И тъй като ловният сезон заема в по-голямата си част късното лято, есента и зимата естествено е десените да са в сивкави тонове, каквито са тези на природата в този период (фиг.6). Популярни в практиката, заради своята ефективност, тези модели се налагат при силна конкуренция от различни производители, което позволява да се отличат само най-качествените. Бегъл поглед върху наложилите се образци показва, че те са в ефективната сивкаво-охраво-зеленикава гама, т.е. възраждат за нова употреба сложния „полеви сив” тон.

ІІІ. ИЗВОДИ

1. Би могло да се обобщи, че следствие на направените анализи и експерименти бе изградена обоснована теория за генезиса на концептуалния „полеви сив” тон от началото на ПСВ.

2. Неговата сложна и нееднозначна хроматична характеристика го прави актуална основа за разработка на модерни армейски и ловни камуфлажни десени.

3. Камуфлажен десен, разработен в ахроматична гама, е оптимално ефективен, когато се търси максимално богатство на отенъците, умерен контраст, с ефективно използване на начини за намаляване на граничния и едновременния контраст.

Автор: Доц. Д-р Момчил Тачев

ЛИТЕРАТУРА:

1. Тачев, М.; „ Роля на дизайна на растера при редуциране ефекта на граничния контраст и засилване ефекта на адаптация при маскировъчните разпетновки за армейски нужди”; Сборник с материали от годишна научна конференция „Стратегия за национална сигурност на Република България” с доклад на тема ВА „Г.С.Раковски”; 2010г. /с. 274;
2. Tachev, M., “Camouflage Patterns- Optical Illusions of Fusion and Decomposition”; стр. 22, The Knowledge Based Organization, 14-th International Conference. Military Science , Conference Proceedings 1, “Nicolae Balsescu” Land Forces Academy Publishing house , Sibiu, 2008.
3. Baer Ludwig; The History Of The German Steel Helmet 1916-1945; 1985
4. Въчков; Ал., „Български военни униформи 1879-1945” Военно издателство”; 2010г.
5. Gage John , “Colour in Art “, THAMES AND HUDSON; 2006
Интернет източници:
6. http://www.kaisersbunker.com/gtp/m10feldrock.htm
7. http://www.kamouflage.net/global.php?rid=00003