Първите 3D принтери се появяват през 80-те години на миналия век. Те са били базирани на фотополимер, активиран с UV лъчи. През 1984 г. Чък Хъл дефинира основните принципи на формата STL (STereoLithography), който се използва и днес.
Цифровото „разрязване и запълване“ на дигиталния обект е естествено продължение на технологиите на мастиленоструйните принтери, където печатащата глава отлага материал(мастило) и се движи по хоризонталната ос (X), а листа се премества по другата ос (Y). В последствие се добавя и трета ос (Z) за вертикалното преместване. Това е същността на т.н. адитивен метод и съответно адитивно принтиране.
През 2005 г. стартират проектите с отворен код RepRap и Fab@Home, предназначени за хора с хобита и домашно приложение. Това дава тласък на масовото навлизане и съответно понижаване на цената на устройствата. Все пак чак след 2010 г. цените на принтерите вече са достатъчно ниски за да са „по джоба“ на всеки.
Развиват се и програми с отворен код за 3d моделиране, в които се създават моделите и след 2020 г. се наблюдава бум на сайтове за споделяне на готови модели за принтиране. Приложението варира от чисто декоративно, до инструменти или резервни части.
Принтиране
Преди да бъде принтиран един модел – то първо трябва да бъде „създаден“ цифров модел. Моделите могат да се генерират чрез въвеждане в CAD софтуер или чрез използването на 3D скенер.
Моделът трябва да е съобразен с особеностите на метода за принтиране и размерите на работното поле. След проверката триизмерният обект се „нарязва“ на слоеве и се генерират инструкциите към принтера.
Завършваща фаза
Тази фаза е свързана с ограничението в резолюцията на принтера. Предвид начина на изграждане на модела (добавяне на слоеве) се получава стъпаловидна структура, която е видима както при прави, така и при извити равнини. В някои случаи се налага да се премахне допълнителния материал за поддръжка на части от модела и материала, който осигурява стабилното прилепване на детайла към основата на принтерното поле.
Използват се два метода – ръчно изглаждане с абразив или химическо заглаждане чрез третиране с разтворител.
Трябва да се отбележи, че еко пластмасите се нуждаят от допълнително третиране за да се защитят от действието на UV лъчи.
